Толкова съм щастлива, че ако ме направят на таблетки, ще лекувам маниакални депресии, дори и такива тежки, следродилни и самоубийствени като на Бритни :) (не че е смешно де).

Разбира се очаквам това силно щастие да не ме държи вечно. Както казва един приятел, колега в ТУ, заклет реалист: "все ще дойде и отрицателната полувълна".

Ще ми се за тогава да съм подготвена и да имам някой и друг запас от щастие, затова мисля..някак да го бутилирам :) Не буквално - да го затворя в някоя зелена бутилка и да го оставя самотно да прашасва в някоя маза, а метафорично :) Направих снимки на колеги и ситуации, които да ми напомнят за веселите случки, снимах и хубавото време навън, запазих писаните разговори, писмото от майка ми, в кутията от колета си държа нещица, написвам тук - колко съм щастлива и се надявам, че това е достатъчна добавка, за да събуди истинските *ND спомени за това славно време, дори и в най-черни времена.

*ND - N измерни спомени, където N е много голямо число (затова е с главна буква :)