принципа "нахрани другарче"

На мисълта за този постинг ме наведе един колега от София, който е такъв симпатичен човек..че бих искала да споделя..всичките студентски радости с него..защото той си няма общежитие и съквартиранти..и..пълен блок с колеги и..няма си истински студентски живот.

Все едно с влизането в университета просто да смениш училището с друго. Тъжно. Пиша за него с идеята че някога може да му го покажа нагледно, ако имам възможността.

Имам един добър приятел, тук в блока, който никога не е върнал някой, дошъл да му иска ядене. Имам още няколко такива близки приятели в блока и още малко и извън него. Колкото и да сме бедни студенти..колкото и да е празен хладилника..бисквити и компот..все се намират :) в повечето случаи и по-интересни работи даже :) Но за да не ям бисквити и компот..понякога, когато се случи да съм пропуснала да напазарувам..да съм огладняла внезапно през нощта или пък съквартирантката да спи и да пазя тихо или пък просто да искам да хапна в компания, отивам на гости :)
Като се замисля...на кои хора мога спокойно да цъфна на гости и да си поискам нещо за ядене - разбира се... на най-близките.
За мен принципа "нахрани другарче" също е свещен. И аз не бих върнала приятел, а и приятелите ми са такива хора, че не биха злоупотребили. Даже... ми е много приятно, когато някой близък се чувства добре при мен и може да си поиска и да си хапне без притеснения. Това е вид признание - "от теб не се смущавам" и е израз на доверие, а точно това е което най-радва :)

Това беше накратко за принципа. Много е важен, особено когато си далеч от родителите е направо жизненоважен понякога. Естествено.. приятелите са в основата му.. без тях..накъде? :)