Навън е тъмно, тук почти. Слушам Helloween, а мен ме слушат само 2 компютъра. Не са малко..гледат ме внимателно светлите монитори..като 2 големи правоъгълни очи. По-добре е от нищо. 
Елате ми всички противници на интернет...и кажете кое е по-добре. Да си стоя сама в празната стая и да усещам как утаената горчилката се надига пак или да початя с приятели..тук в града..в България..и в чужбина. Да се чуя с хора на които не съм им безразлична.

Ще ми се на мен да има телепатия и вселенски информационни полета и то сигурно ги има, но докато не ги владея...мога само да гадая..какво се случва всъщност. Да търся оправдания за нещата които ме нараняват, да се старая да бъда разбран човек, да отгатвам какво се крие зад постъпките, за да не съдя, да не се ядосвам и нервирам, да мога да покажа спокойното си лице дори и на тези които размътват горчилката...

 ...и да бъда най-търпеливия и тъжен добитък.

А защо го правя..и аз незнам. Защо да се старая да съм разбрана.. 
..и аз съм човек..искам и мене някой да ме разбира така както аз се старая да разбирам другите. Не искам да гадая...искам един смс..да пише.."напих се като кирка снощи, днес няма да се видим". Май твърде много очаквам от хора които с нищо не са ми длъжни.

Е днес тегля чертата.
Обещавам си, че дори и да съм търпелива, поне ще си казвам каквото чувствам дори и да причинява неудобство. Дори и ако загубя хора които ще ми липсват. Пак ще има горчилка неминуемо, може и сама да си остана. Нека. Аз дадох каквото можах от търпението си. Който иска да е с мен трябва да е разбран човек поне колкото мен...ако няма такъв..винаги ще има поне 2 монитора да ме гледат..няма да съм сама..