Дъждът който се лее отвън, свежият въздух, миризмата на печени чушки която се носи от някой балкон..всичко това ми напомня на есен.
Есента, колкото и тъжна да е като сезон, носи толкова очарование и приятни чувства. 
Кой къде бил през лятото..есента всички се събираме заедно, а това неминуемо поражда веселие, независмо дали става въпрос за съученици или колеги в университета. Всяка година по това време идват новите неща - нови предмети, преподаватели, предизвикателства, дори новата дрешка за първия учебен ден. Това си е една малка нова година - учебната нова година.
Това обикновено беше и времето когато вкъщи всички се събираме заедно - да правим зимнина..печени чушки, доматени сокове, компоти, вкусни домашни лютеници, туршии.. за съжаление сега рядко съм там, а и няма вече такъв ентусиазъм..защо ли.
Казват, че пролетта е сезонът на любовта. Може и така да е, а може и просто сезон на хормоните да е. За мен есента е по-добрия сезон за любов. Вдъхва някак повече сигурност усещането, природата пак е красива, парковете са тихи и шарени, пуловерите са меки и топли. И ако в мъгливия студ има кого да гушнеш радостта е двойно по-голяма :)
Ето затова това есента обикновено я посрещам с радост.

Може би обаче тази есен ще е по-различна. Посрещам я с несигурност и смесени чувства.
Много хора вече няма да ги има. Не че нещо лошо им се е случило, напротив. Само хубави неща ги чакат, но далееч далеч оттук. Тези които оставаме, ще се опитаме да се съберем.
Може тази година за пръв път от 16 години да няма нова учебна година за мен. 
Може и да няма кого да гушкам и с кого да се разхождам из шарените паркове.
Със сигурност няма да пека чушки на балкона, а това ми е като сезонно хоби.
Няма и грозде да бера, ще си купувам. Няма и домашно вино да правим.
Очертава ми се една наистина нестандартна есен, но тя едва започва,а как ще свърши.. 
Дотогава ще се наслаждавам на въздуха, листата, есенните миризми и спомените от предишни, весели есени.