Тук Мъглата е с главна буква, защото е е толкова голяма и качествена, че тая сутрин, като погледнах...то нямаше какво да гледам, пейзажа си беше отишъл направо. Викам на съквартирантката...сега е момента ние да си нарисуваме пейзажа, някой ни е обърсал платното. Направо страховита гледка, прииска ми се да го снимам..ама ..после само аз ще се сещам това бялото нищо какво е.
После се поколебах дали да отворя прозореца..ама реших, че това нещо ако го пуснем да влезе при нас..и ние няма да се виждаме.
Вечерта като се здрачи пък гледката съвсем се заформи. Вървя си аз по алейките и от мъглата хората излизат като материализиращи се призраци. Страхотия. Добре, че по кръстовищата свиреха гуми, спирачки, клаксони, че да се сещам къде се намирам все пак. Какво ли е весело да си шофьор в това време. Сигурно не е както, ако си пилот. Пилотите сега разпускат вероятно. А който е смятал да лети, сега може да върви, да плува или да кара колело ако иска, изобщо да се забавляват, че сега им е паднало.
Или ми се е бъгнала джаджата или наистина през нощта в Анкоридж, Аляска е било 6 C, докато в това време тук беше по обяд..пишеше -3 С. Направо невероятно, ще мигрирам на топло в Аляска, само как звучи. Все едно съм не сезонно мигрираща птичка, а сезонно мигриращо бригадирче. Бригадирчета..не се сърдете..и аз съм с вас. Поздрав за всички ви с KT Tunstall - Suddenly I See.
Направих снимки на мъглата, страшно мъгливи са :)