Сега ще опиша случката дето си я случих в понеделник. То не е съвсем за разправяне, но след като видях околните как се веселиха реших...защо да им го спестявам на хората, нека се смеят пък.

Та, рано сутринта, 6:10 е влака от Русе за София - т.нар. син дунав. Не че е син влака, ами тапицерията е синя на квадратчета. Баща ми ме буди и ме кара към гарата и на слизане от колата ми казва "малко закъсняваме, вземай чантите и тичай и се обади дали си го хванала или не". И аз като послушно дете точно това правя, вземам багажа (добре, че не беше тежък) и хуквам. Префучавам през фоаето на гарата и метвам бегъл поглед към таблото - 3 коловоз (или май перон?) и без да спирам продължавам нататък, пресичам през едни релси..други релси..и на третите..влака.
Качвам се доволна и щастлива и търся място за сядане. Влака пък съвсем празен..т.е. пълен с празни места. Видях само 1 момиче да се сбогува с приятеля си..и реших да не питам точно нея това ли е влака, не исках да ги прекъсвам хората..и си седнах. Обадих се на баща ми, успокоих го..и задрямах. По едно време влака потегли и си викам..аз как можах да седна с гръб към движението, сигурно съм се объркала и съм се качила от другата страна. След половин час сигурно мина и кондуктора да ни провери (бях в купе с онова въпросното момиче) и давам си билета и...кондуктора ме гледа...и ме пита закъде пътувам.
Аз естествено "За София". И той "ами да ама тоя влак пътува за Варна".
Е, такова нещо не бях правила. Човека обаче излезе много учтив и кавалер и нямам думи, пита ме имала ли съм бърза работа в София и т.н. След като се посъветва с колегите си какво да ме правят, решиха че най-добре да се прекача на един пътнически влак във Вятово, за на обратно. Обясняваха ми и как влака ходел до Горна Оряховица и там можело да взема друг ама аз бях..блокаж. Момичето в купето много културно се сдържаше да не умре от смях намясто.
Питаха ме - ти за пръв път ли пътуваш - и аз..ами не..даже..за 4-та година пътувам. А не ти ли направи впечатление посоката - мда..ама замалко само. Ами табелките на влака не видя ли -честно казано..не ги и погледнах. А и беше тъмно. Всъщност ми липсваха сините тапицерии на черни квадратчета, ама как да кажа... сигурно съм била бая картинка. И сигурно бая са се посмяли с мене, но пък си заслужаваха хората, нека да се смеят.
Оказа се, че май влака за София бил зад тоя за Варна и мен разликата между коловоз и перон ми е убягнала леко, да не кажем доста.
Като стигнахме Вятово въпросния кондуктор дето пръв ме "намери" ми помогна да се прекача на пътническия влак за Горна и беше говорил с колегите си, да не ме таксуват, защото съм заблудена :) И наистина като дойде кондуктора, вече беше наясно със случката и ме премести в по- преден вагон, тези които го смениха и те явно бяха наясно и една много мила жена, пак кондукторка на гарата на която се качи ми презавери билета за експреса от Варна за София. Страшно добри и разбрани хора, всичките.
От мен се искаше само да стигна до Горна Оряховица, да си доплатя за експреса и да го хвана за София.
Поуспокоих се, картинката взе да се нарежда. На второто ми преминаване през Русе в купето седна една позната колежка на майка ми и на тръгване си забрави ръкавиците, но... това не ме успокои много, все пак, ще и ги дам после, а и тя не беше объркала влака.
Стигнах Горна и там безпроблемно си доплатих и си взех запазено място. Имах по-малко от половин час да изчакам.
Този път подходих внимателно. На таблото пишеше Варна-София 1 коловоз, викам си..това няма как да го объркам и гледам в това време идва влак, на 1 коловоз, пише София, пише Варна (вече чета табелки) и викам - я той по-рано дойде, да взема да се качвам, да не го изтърва.
Добре, че вътрешния ми глас вече беше буден (10:30) и ми нашепваше "а стига простотии за днес, а?". Оказа се че влака бил от София за Варна и аз безмалко по погрешка да му налетя.
Малко след това въпросния влак се изнесе и на негово място дойде правилния. Тоя път всичко беше наред и се понесох във вярната посока.
Е, вярно че 9-10h път са множко, но пък аз обичам..щом е с влак :) По пътя имаше много красиви гледки, както обикновено, а аз ги гледах всичките, че от адреналин даже неможах да дремна допреди да наближим София.
Някой друг път ще пиша по-подробно за гледките, че това стана цял пътепис.

Карай все така...искрено!
Поздрав!

радвам се че се е харесало, но един мой съученик, с който скоро не бях говорила и който даже не знаеше, че имам блог, ме позна, само по това което бях написала..и тая случка много ме порази.